Mоето невероятно откритие на исляма

Наскоро някой ме попита как открих исляма. Въпросът ме хвана неподготвена и изненадана, тъй като процесът ми на приемане на исляма никога не е бил един момент или повратна точка. Може би когато за първи път започнах да се съмнявам в католицизма? Или когато за първи път поисках да стана мюсюлманин? Отговорите на тези въпроси и много други ме накараха да се замисля повече, отколкото си представях. За да отговоря на тези въпроси трябва да започна от самото начало, за да се разбере в кой момент животът ме отведе в посока на приемане на истината за исляма. Аз станах мюсюлманка на 67 години и, Слава на Аллах, той ми помогна да намеря моята вяра в исляма.

И когото Аллах поиска да напъти, разтваря Той гърдите му за Исляма, а когото поиска да остави в заблуда, прави гърдите му тесни, свити, сякаш се издига към небето. Така Аллах отрежда скверността за онези, които не вярват”.

(Коран 6: 125)

Израснала съм в римокотолическо семейство . От трите деца, аз бях средната дъщеря. Баща ми работеше усилено всеки ден. Всеки ден излизаше рано сутринта и се връщаше късно през нощта. Той направи всичко възможно майка ми да може да си остане вкъщи и да се грижи за мен и сестра ми. Един тъжен ден майка ми каза, че баща ми е загинал в автомобилна катастрофа. Той ни напусна внезапно и целият свят се обърна с главата надолу. Много неща се промениха след това. Майка ми ни каза, че тя отново ще трябва да ходи на работа. Тя е работила като медицинска сестра и сега трябваше да се завърне към тази работа, за да нахрани мен и сестра ми. Тя си намери работа в местната болница и често работеше на две смени. Приела нова отговорност, майка ми вече не можеше да се справя с нашето възпитание. Въпреки, че тя ни изпрати в католическо училище, работата й не е и позволяваше да гледа дъщерите си.

Тъй като свободно време имах много, аз често прекарвах известно време с приятели в местно кафене. Там се запознах с един добър човек, мюсюлманин, който по-късно стана мой съпруг. Майка ми не знаеше, че аз прекарвам времето си с този човек. Когато й казах, че го обичам и ще се омъжа, тя ме предупреди, че имаме различно възприемане на света и всичко това в крайна сметка ще сложи начало на проблемите. Тя каза, че ако в бъдеще ще имаме деца, проблемите, свързани с религията, винаги ще съществуват. На двадесет години аз не можех да си представя, че ще имам проблеми в брака. Аз бях толкова влюбена и щастлива, че някой ще се грижи за мен. По това време съпругът ми не бе особено религиозен, а аз се надявах, че мога да го привлека към католическата вяра. Що се отнася до общотото етническо възприятие, аз считам себе си отворена към света и копнеех за среща с новата култура.

Всичко се случваше толкова гладко през следващите няколко години. Бяхме щастливи и нашата култура и нашата религия не създаваха никакви пречки. Аллах ни е благословил с красив син и няколко години по-късно една красива дъщеря. Ние живеехме живота си, а аз дори започнах да водя децата си в католическата църква. Съпругът ми никога не ме обезкуражаваше да присъствам на неделната меса. Въпреки това, след като няколко пъти взех децата на църква, той започна да ми говори, че не иска да водя децата на това място. За да бъда честна, това ме разстрои и ме ядоса. “Защо не?” Аз бях възмутена. “Всяка религия е по-добре от нищо”, – настоях аз. Не можех да разбера какво не е наред с факта, че аз карам децата на църква. До този момент ние никога не сме обсъждали религията. Всъщност, никога не съм се съмнявала, че религията може да бъде само една – католицизма. Аз съм родена в католическо семейство с идеята, че католицизмът е правилната религия. По неизвестни причини ми се струваше, че от този ден започнахме да имаме очевидни проблеми. Ние винаги се карахме за всичко и всеки. Малките неща се превръщаха в проблеми. Религията се превърна в повод за спорове между нас. Разликата между културите стана повод за дебат. Ние се карахме в семейството и това бе тъжно за образованието на децата. Всичко,за което бях предупредена от майка ми, се превърна в реалност.

Единственият център на спокойствие и хармония между нас беше мъдростта, искреността, грижата и любовта, която ни даде бащата на съпруга ми. Той обичаше сина си и внуците си, и мен като дъщеря. Той беше истински вярващ мюсюлманин и един много мъдър човек. В този момент все още не бях запозната с исляма и бащата на съпруга ми беше моят първи водач в тази религия. Той постоянно се молеше, пости през месец Рамадан, и беше много щедър с бедните. Усещах връзката му с Бога. Баща ми беше толкова щедър към хората в нужда, всеки ден, след завръщането си у дома от молитви в джамията, той поканваше един беден човек да остане за обяд. Това се случваше всеки ден. Всеки ден, до смъртта му на 95 години, той поддържаше тази традиция.

Той не харесваше когато ние се караме със съпруга си и препоръчваше да намираме помирение в името на нашите деца, защото те страдаха от нашите кавги и обвинения. Баща ми се опита да намери решение на проблемите ни. Той помоли сина си да ми даде място, където да практикувам моята религия, но това вече не беше въпрос само на религия. Бях на ръба на гневен изблик и исках да си тръгна. Когато казах на мъжа ми, той се съгласи, че това е може би най-доброто решение за нашия брак. Казват, че раздялата кара сърцето да обича повече. Но това не бе за нас. В действителност, раздялата раздели сърцата ни напълно. След като скъсахме и двамата искахме развод. Въпреки, че аз наистина исках децата да живеят с мен, и двамата знаехме, че би било по-добре за децата да растат с баща си. Той е по-добре финансово обезпечен , да могат адекватно да ги образоват и да им предостави всичко необходимо – нещо, което аз не можех да направя. Аз усещах липсата им всеки ден. Преместих се обратно при майка си и ходех да ги виждам в почивните дни. Моят бивш съпруг водеше децата, за да ме видят в петък вечер и ги отвеждаше рано в неделя сутринта. Въпреки, че този график не ми харесваше, беше по-добре от нищо.

Всеки ден преди да заспя аз четях Библията. Когато децата идваха да ме посетят, аз им четях откъси, независимо дали те ги разбираха или не. След прочитането на пасаж от Библията, аз търсих помощ от Исус, ангелите, различните светци, Дева Мария. Но един ден нямаше към кого да се обърна. Бях приключила всички светии . Така че аз казах, че днес ние се обръщаме към Бога. Синът ми каза: “Добре. И Бог – кой е този “?. Аз казах: “Това е този, който ни създаде. Той е винаги с нас. ” Той си помисли над думите ми. Като обяснение аз потрих кръста на гърдите си. “И сега, – казах аз – нека благодарим на Бога.” Синът погледна кръста и каза: “Мамо, кой е този?” Казах аз, “Това е Бог. Божият Син. ” Той каза: “Ти просто ми каза, че Бог е вечен. Как става така, че този Бог е мъртъв? “Никога не съм мислила за това. Той попита къде е този бог и аз отговорих, че той е роден от Мария, от Дева Мария. Синът каза: “Той е роден преди много време?” “Да” – отговорих аз. Тогава той каза: “Но ти каза, че той е вечен. Той никога не умира и никога не се е родил. ” Синът, който е на осем години, ме попита в прав текст: “Мамо, защо не помолим Бог за помощ?” Аз заекнах от изненада, защото не очаквах, че синът ми ще подлага на съмнение моята религия. Аз казах, че азмоля и Бог за помощ. Не знаех, че синът ми като порасне ще бъде трън в очите ми, ще ми напомня, че молитвата трябва да бъде една, към Бог. Слава на Аллах.

Няколко години по-късно аз се омъжих повторно и се преместих в Австралия при моя нов съпруг. Моят бивш съпруг се премести със семейството си в Саудитска Арабия. Исках да видя децата си, но се оказа, че в Италия имах едно ново семейство и дори станах майка на три дъщери. Въпреки това, всяка вечер се молех, “В името на Отца и Сина и Светия Дух.” Годините минаваха бързо и бяха пълни със събития. Едно лято синът ми и дъщеря ми дойдоха да ме посетят, Бях много развълнувана. Толкова много мисли се рояха в главата ми. Ще се радваме ли да се видим след такова дълго отсъствие? Какво щяхме да си говорим? Молих се за помощ. Всичките ми страхове веднага изчезнаха когато видях децата си на летището. Между майката и детето съществува силна връзка. Изглеждаше, че след последната ни среща е минало малко време. Синът ми говореше най-много. Той ми напомни, че те не ядат свинско месо и продукти, съдържащи алкохол. Казах му, че си спомням за неговата религия. Аз също казах, че не ям свинско и не пия алкохол – навик, който е останал от онова време, когато съм била омъжена за баща му. Що се отнася до виното, мога да не го добавям по време на готвене, докато те са с мен.

Това беше едно прекрасно лято, ние се опознавахме помежду си, децата се срещнаха със сестрите си, отидоха на пикник, разходки на чист въздух, плуване. Не исках това лято да има край. Но аз знаех, че те имат свой собствен живот в Саудитска Арабия, и че трябва да се завърнат у дома. Попитах дъщеря ми как е мащехата й – въпрос, от който толкова се страхувах, и тя беше щастлива когато каза, че мащехата й се отнася към нея като дъщеря.

След лятото децата дойдоха при мен няколко пъти. Когато синът ми стана на 21 дойде да живее с мен в продължение на 6 седмици. Ние спорехме много за религията ! Имаме сходен характер, но имаме и разлики – и те очевидно бяха за религията! Въпреки факта, че аз съм много пристрастна в спорове, синът ми беше много по-спокоен. Той се опитваше да запази чувство на спокойствие, докато аз полудявах! Въпреки сблъсъците, ние се опитахме да намерим точка на равновесие в нашите спорове. Ние сме много сходни с това, че и двамата сме любящи, щедри и отзивчиви хора. Това, което ме впечатлява най-много в моя син – това е неговата последователност във всичко, което той прави. Той е приятен, нежен човек, но има строги етични възгледи, и се стреми да постигне определена цел, което аз наистина уважавам. Възхищавам се на способността му да действа адекватно в най-стресовите ситуации. Той просто се опитва да намери решение и да неутрализира ситуацията, доколкото е възможно. Аз продължих да се моля синът ми да намери място в сърцето си за католицизма. Аз толкова много исках той да стане свещеник – Имах чувството, че той ще бъде голям проповедник. Той е добро момче, и богобоязлив. Добро качество за свещеника. Когато веднъж му казах, че ще бъде отличен свещеник, той се усмихна и каза, че е по-вероятно майка му да стане мюсюлманка, отколкото той – католически свещеник.

Въпреки това, 6 месеца по-късно синът ми изрази желанието си да замине за Съединените щати. В крайна сметка, той се установи в Америка в Маями, Флорида. Междувременно аз останах вдовица, а с мен остана една дъщеря тийнейджърка. Синът ми поиска да се присъединим към него в Америка, така че отидох в САЩ с моята 17годишна дъщеря. Там наистина се радвах, че дъщеря ми бързо започна самостоятелен живот. Изглежда синът ми не се бе променил, така че ние продължихме да говорим за католицизма и исляма, и никой не искаше да отстъпи. След като започнахме да говорим за Светата Троица и аз не можах да намеря отговори и опровержения, аз просто махнах с ръка. Бях му много ядосана за това, че както ми се стори, той атакува моята религия.

“Защо да не можеш да бъдеш като всички останали” – попитах аз. “Други мюсюлмани ме приемат такава каквато съм и не се опитват да ме превърнат в друга религия.” “Аз не съм като другите”, – каза той. “Обичам те. Аз съм твой син и искам да отидеш в Рая”. Казах, че ще отида в рая. “Аз съм добра, честна жена, не лъжа, не крада и няма да се променя.” Синът ми отговори : “Това е много добро и полезно за живота, но Коранът казва, че Бог не одобрява политеизма. Коранът казва, че единственият грях, който Бог не може да прости е почитането на други богове освен Него. Всичко останало той може да прощава на когото пожелае. ” Той ме помоли да прочета за исляма. Той донесе книгата, така че да мога да я прочета, но аз отказах. Родена католик, аз умирам като католик.

В следващите десет години живях със сина ми, жена му и децата. Но също исках известно време да прекарвам с дъщеря си, която все още живееше в Саудитска Арабия. Спечелването на виза не беше лесно. Синът ми се засмя и каза, че ако аз приема исляма, той ще бъде моята виза, защото така мога да получа виза. Аз рязко му отговорих, че аз не съм мюсюлманка. Получих виза, за да посетя дъщеря си, която по това време бе станала майка на три деца. Преди да тръгна, синът ми ме прегърна и каза колко ме обича и колко иска да отида в Рая. Той каза, че има всичко от живота, което иска, с изключение на едно – мюсюлманска майка . Той каза, че той се моли на Бог (Аллах) всеки ден, да вложи в сърцето ми исляма. Аз казах, че това никога няма да се случи.

Посетих дъщеря си в Саудитска Арабия и се влюбих в тази страна, времето, хората. Аз не исках да напусна след 6 месеца престой, така че попитах за удължаване на визата. Чувах призива за молитва пет пъти на ден и виждах как вярващите затварят магазини и отиват на молитва. Въпреки, че това бе много трогателно, аз продължих да чета Библията всяка сутрин и вечер. Дъщеря ми никога не ми говореше за исляма, другите мюсюлмани също. Те ме уважаваха и ми позволиха да практикувам религията си.

Синът ми дойде да ме посети в Саудитска Арабия. Бях много щастлива, защото много ми липсваше. Веднага след като той пристигна, той започна да говори за религия и за Бога . Аз се ядосах. Казах, че аз съм в Саудитска Арабия за повече от година и никой до този момент не започна с мен тези разговори. Той се извини и повтари колко много иска да приема исляма. Аз отново заявих, че никога няма да се откажа от християнството. Той ме попита за Троицата, и как може да вярваш в нещо, което няма никакъв смисъл. Той ми напомни, че дори и аз съм се съмнявала по въпроса. Аз казах, че не всичко трябва да има смисъл, най-важното е вярата. Струваше ми се, че прие този отговор и бях доволна, че най-накрая спечелих тази религиозна борба. Синът ми ме помоли да обясни чудото на Исус Христос. “Аха!” – мислех си! Накрая има някакво развитие. Разказах му за чудото на раждането на Исус Христос, Дева Мария, че Исус умря за греховете ни, че Бог вдъхна в него Духът, Исус- Бог, Исус- Божият Син. Той мълчеше през цялото време, както казах, не ме прекъсна. Синът ми не ме прекъсваше! После тихо попита: “Мамо, ако Исус умря за греховете ни в петък, а след това, както вие казвате, е възкръснал три дни по-късно в неделя, кой е управлявал света през тези три дни? Можете ли да ми го обясниш? “Мислех, че няма логика в този въпрос и в момента той ми се стори напълно безсмислен.

Аз казах: “Исус е Божият Син, Исус и Бог са едно цяло..” Синът отговори : “Кравите имат телета, малки крави… Котките имат котенца, малки котки… Хората имат деца; малки хора ..Когато Бог има син… кой е той? Малък Бог? Ако е така, колко са боговете? Два? ” Тогава той попита: “Мамо, можеш ли да се превърнеш в бог? “Казах, че е глупав въпрос. Хората не могат да станат богове. Аз бях сериозно ядосана . И той каза: “Исус е бил човек?” Аз казах да После продължи:… “По тази причина, той не може да се превърне в бог. Твърдението, че Бог стана човек е твърде абсурдно. Бог не е правилно да взема човешки качества, защото тогава Създателя се превръща в свое Създание – продукт на дейността на Твореца. Ако Творецът става Неговото творение, се оказва, че Творецът се е създал, което е абсурдно. С цел да бъде създаден, той първо не трябва да съществува, и ако той не съществува, как би могъл да се създаде? Също така, ако е бил създаден, това означава, че той има начало, което противоречи на смисъла на вечния живот. По дефиниция, създаването изисква създател. За да създадете същества, те се нуждаят от създател. Бог не се нуждае от създател, защото Бог е Творецът. Това е очевидно противоречие . Твърдението, че Бог стана свое създание, означава че той се нуждае от Творец , а това е абсолютно нелепо. Това противоречи на основната идея, че Бог не е създаден, не се нуждае от създател, и сам е Творецът. ” Знаейки, че аз нямам отговор на този въпрос, аз отговорих: “Ще мисля за това.”

Тази нощ, аз продължавах да си мисля за това, което каза сина ми. Идеята, че Исус е Божият Син вече нямаше смисъл за мен. Аз също отхвърлих идеята, че Бог и Исус са едно цяло. Преди да заспя синът ми предложи да се помоля на Бога и да Го попитам, само Него, да ме води по правилния път. Обещах, че ще се обърна към Бога за отговори. Отидох в стаята и започнах да чета книгата, която ми даде сина ми. Тогава отворих Свещения Коран и започнах да я чета. Чувствах се така, сякаш тежък камък падна от душата ми. Чувствах се по различен начин. Видях истината в исляма. С какво съм се борила през всичките тези години?

Тази нощ се молех на Бог – не на Исус, не на Мария, нито на ангели и светци, или светия дух. Само на Бог. Помолих го да ме насочи. Попитах: “Ако исляма е правилният избор, нека моето сърце и ум да го пусне вътре.”На следващата сутрин се събудих и съобщих на сина си , че съм готова да приема исляма. Той беше изненадан. И двамата избухнахме в сълзи. Обадихме се на дъщеря ми и внучката, и те гледаха как взех Shahadah (мюсюлманската декларация на вярата в единството на Бог и приемането на Мохамед – Мир и благословение на Аллах да бъде върху Пророка на Аллах – като пророк на Бога) на арабски, италиански и английски език.

أشهد أن لا إله إلاَّ الله و أشهد أن محمد رسول الله
“ASH-HADU ANLA ELAHA ILLA-ALLAH WA ASH-HADU ANNA MOHAMMADAN RASULALLAH”.
“Няма друг бог освен Аллах и Мохамед -. Пратеника на Аллах”

Шахада / Декларация на вярата видео

 

Шахада е мюсюлманската декларацията на вярата в единството на Бог и приемането на Мохамед (Мир и благословение на Аллах да бъде върху Пророка на Аллах) като негов пророк. Усетих, че нещо в мен се промени. Бях щастлива, сякаш някой бе отстранил тежкия камък от душата ми. Всеки, който ме познаваше не можеше да повярва, че се обърнах към друга вяра. Понякога дори и аз не вярвам! Но усетих, че ислямът е правилното решение, и аз намерих мир за душата си!

След като синът ми се върна в Щатите, аз се научих да чета Сура Ал-Фатиха на арабски и оттогава започнах да чета молитвата. Аз продължих да живея същия живот, както преди; Само че сега съм мюсюлманка. Винаги съм обичала да присъствам на семейни събирания и събития с дъщеря ми. Аз ходих на сватби на семейството и приятелите си за празниците , на бъдещи майки и погребения. Шест месеца след като приех исляма, аз присъствах на погребение , което ме порази ми показа как ислямът е една красива религия. Малко момче почина от болест . Когаато дъщеря ми бе готова да изрази своите съболезнования, аз я попитах колко добре познава семейството. Тя отговори, че него знаеше. “Тогава защо отиваш?” – Попитах аз. “Тъй като семейството е в траур, но ислямът казва, че е мой дълг да предложа подкрепа” Реших да се облека и да отида с нея. Отидох с дъщеря ми да изразя съболезнования на семейството на момчето и бях поразена от броя на хората, които дойдоха заедно с нас. Бях изненадана и трогната, че толкова много хора дойдоха да изразят своята подкрепа за семейството. Всичко , което можех да мисля, когато видях семейство то е каква красива религията е исляма, как много хора се чувстват отговорни да изразят подкрепа. Това събитие, в която мюсюлманите показаха своите социални симпатии, е друг въпрос, който показва красотата на исляма.

В продължение на три години, аз съм мюсюлманка, Алхамдуллилах. През това време два пъти извърших незначителни поклонения със сина си и дъщеря си. Заедно с тях аз посетих джамията на Пророка в Медина. Току-що отпразнувах своята 70-годишнина. Понякога си мисля за всички предизвикателства и главоболията, които съм причинила на сина си, но синът ми ми помогна да приема исляма. По-късно той заяви, че Пророкът казва на човека: “Раят лежи под краката на майките .”Смисълът на това е, че трябва да служиш на майка си и да се грижиш за нея . В краката ми лежеше наистина рай и за двама ни. Аз също си мисля, че ако дъщеря ми беше с мен малко по-уверена, че щях да стана мюсюлманка преди. Но синът му каза, че Аллах знае кога е най-добре. И само той може да направлява човек.

“Не ти напътваш когото обичаш, а Аллах напътва когото пожелае. Той най-добре знае напътените.”

(Коран 28:56)

Аллах ме удостои, като ме изпрати по пътя на исляма, и ще се съберем заедно със сина си в Рая.